Престиж

На 13 ноември 2002 год. танкерът „Престиж”, плаващ под бахамски флаг, натоварен с 77 000 тона суров петрол, се разцепи по време на буря и потъна няколко дни по-късно около бреговете на Галиция(Испания) Нефтеният разлив (ок. 63 000 тона), разпрострял се благодарение на океанските течения в/у изключително широка зана между Северна Португалия, Испания и Франция предизвика истински апокалипсис по крайбрежието на Галиция. Спасителните работи, продължили много месеци и коствали над 1 милиард евро, доведоха до задоволително изчистване на бреговата линия. Беше използвана авангардна технология за разграждане на останалия в корпуса на танкера суров петрол чрез изкуствено стимулиране на развитието на популацията на местни бактерии (чрез инжектиране на „хранителен коктейл” от азотни, железни, натриеви соли и фосфати), като продуктите от това разграждане трябва да бъдат CO2 и вода, но … според най-оптимистичните прогнози това ще бъде факт през 2020 год., ако междувременно ръждата прояждаща корпуса не освободи останалите в него нефтопродукти в океана ...
Досието „Престиж” – най-скорошния, нашумял, проучван и коментиран в публичното пространство подобен случай, все още не е затворено. Поради спецификата на брега, който засегна (обширна водна повърхност, няколко природни резервата и други защитени зони), постави много въпроси, свързани с оцеляването на видовете. Ако приемем, че в най-общия случай животът в такива засегнати зони се „нормализира” след около 2 години, то когато става въпрос за защитени зони, населени с уникални растителни и животински видове – това не се случва дори след 10 години, а за някои видове  - никога.

Следващата таблица, съставена от екип на Университета във Виго (Галиция), представя приблизителни данни за смъртността на морските птици при някои от гореспоменатите катастрофи:
 

Ефектът върху птиците е не само моментален – смърт поради задушаване или удавяне в петрол, но и продължителен – много от тях, при невъзможността да летят или плуват поради замърсяване на оперението с петролните продукти, загиват постепенно от глад, изтощение или стават жертва на други животни, които впоследствие на свой ред изпитват ефекта от погълнатите с храната токсични вещества.   

Планктонът, индикатор за чистотата на водните повърхности и основна храна за множество морски видове, пръв изчезва за дълго от замърсените води, а останалите оцелели обитатели „емигрират” в търсене на подходяща хранителна среда, или – в случаите на видове с ограничен ареал – просто изчезват. Трябва да се отбележи, че незабавният ефект е много по-значителен и дълготраен върху неподвижните или слабоподвижни  (бентонични) морски видове – молюски, корали, главоноги и т.н., които обитават скалистите крайбрежни зони (от 50 до 200м от бреговата линия и до 200м дълбочина), поради утаяването на петрол в/у скалите, както и някои видове крайбрежни риби с търговско значение.  
Преките поражения, които петролът нанася в/у морските животни са причинени вдишване, поглъщане, пряк контакт с кожата и лигавиците.