ЕКОКАТАСТРОФИ, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПЕТРОЛНИ РАЗЛИВИ ПРИ ИНЦИДЕНТИ С ТАНКЕРИ
Животът в най-обширната и същевременно най-слабо проучена част от земната биосфера – Световния Океан, е сериозно застрашен от неразумната човешка дейност.
Въпреки че инцидентите с танкери са отговорни за едва 12 % от петролните разливи, не трябва да омаловажаваме сериозността на проблема. Всяка година в моретата и океаните се изливат над 3 милиона тона въглеводороди – предимно петрол, от които 650 000 тона в Средиземно море. От 60-те години на ХХ век до днес в различни точки на света подобни катастрофи са причина за безвъзвратното унищожаване или мутация на стотици животински и растителни видове и за трайното нарушаване на екологичното равновесие на обширни крайбрежни зони. Най-пострадали са: източното крайбрежие на Атлантическия океан (Англия, Франция, Испания, Португалия), Аляска и Персийския залив. Години след инцидентите се поддържат много високи нива на биологично замърсяване, а в най-драстичните случаи дори след 10 години отделни зони са все още биологично стерилни (липсва всякаква форма на живот). Особено когато става въпрос за специфични територии (природни резервати и защитени зони), възникват много въпроси, свързани с оцеляването на видовете.
Фактори, предизвикващи фатално въздействие в/у живата природа:
- Първоначални токсични изпарения - 1-2 седмици след инцидента;
- Тежки метали, като никел и ванадий – високи нива в околната среда и в организмите до 1-2 месеца;
- Полициклични ароматни въглеводороди (бензопирен), които въпреки летливостта си, поради утаените и втвърдени остатъци от суровия петрол, могат да престоят капсуловани в утайките за много дълъг период, прониквайки и отравяйки постепенно почвения слой;
Ефектите върху живите организми могат да се класифицират в 3 основни групи:
-
Пряко смъртоносно въздействие: поради импрегниране или задушаване с петрол, а при птиците - и нарушаване на телесния термичен баланс.
- Пряко несмъртоносно въздействие: при поглъщане на въглеводороди, без да се провокира смъртта на индивидите, се наблюдават генетични, биохимични или физиологични изменения, които влияят върху жизнеспособността и биологичната ефикасност на организмите. Ефектите от акумулирането на замърсители в организма са дълготрайни и много по-опасни за вида като цяло, дори когато индивидите не са били в пряк досег с разлива.
- Косвени – средносрочни и дългосрочни ефекти: нарушаване равновесието на екосистемите, промяна на структурата на биологичните общности – промяна на жизнената среда, на взаимоотношенията в хранителната верига (м/у хищници и жертви, м/у състезаващи се видове), изменения на фертилността на видовете, имунната им устойчивост;
Макар и немоментални, ефектите са най-фатални върху:
-
яйцата, ларвите и младите индивиди – проявяващи се в по-ниската степен на излюпване на яйцата, на оцеляване на ларвите, както и морфологични аномалии на същите, което ги превръща във фактори, които са определящи за нивата на жизнената и репродуктивната способност и оцеляването на видовете.
- Популациите на морското дъно (включващи разнообразие от видове: от бактерии, низши и висши водорасли, корали и др. бентонични организми до ракообразни и придънни риби) – изложени както на на прякото физическо и химическо въздействие на петролните утайки, така и на процесите на биоакумулация на токсините;
- Птиците – масовото им измиране и дори изчезване на някой видове е най-алармиращия, бърз и достъпен за наблюдение индикатор на замърсяването.
- Морските бозайници – при тях се наблюдава изключително висок процент на смъртност при контакт с петрола и дериватите му.
- Много важна особеност на вредното въздействие на петролното замърсяване в/у живите организми е биоакумулацията на замърсителите. Фактори като голямата продължителност на разграждане на токсичните агенти, различната способност за дезинтоксикация на различните организми, различната им средна продължителност на живота и различната им позиция в хранителната верига обуславят следната закономерност:
В дългосрочен план най-висока е степента на биоакумулация на токсични субстанции в организма, и следователно – най-застрашени от ефектите й са по-големите и с по-дълъг жизнен цикъл животни, намиращи се на по-високо ниво в хранителната верига – хищниците.
Тук следва да си зададем въпроса:
В състояние ли сме да преценим дори приблизително какви са и какви ще бъдат в обозримо бъдеще последиците от биоакумулацията на замърсители в организма на най-опасния и всеяден хищник - ЧОВЕКА?
|
